Днес от „Електронна граница“ внесохме сигнал до Омбудсмана по повод зачестилите случаи за видео -наблюдение на различни места в България. Всеки си слага камера, снима си и си прави с данните каквото си иска.

Ето част от сигнала:

Разбирането за обществена необходимост от сигурност, едва ли включва в себе си десетки камери, които следят, кой какво прави и в крайна сметка по какъв начин се използва тази информация, от кого, при каква причина и т.н. Въпроси, които сега стоят в обществото без отговор.

Друг аспект от проблема е ефективността на тези наблюдения. Без да знае, човек бива лишаван от част от правата си и бива наблюдаван с цел “неговата сигурност”, но без стандарти и без някаква граница на реципрочност на страните сигурност – права, този ефект не може да бъде доказан.

След срещата ми в Софийския университет преди време, ми направи впечатление, че ръководството би инвестирало с кеф 50 000 лева за подновяване на камери, за да може да следи какво се случва в сградата на университета. Другото интересно нещо, е че почти никой от над 15 000 влизащи в ректората не знае, че от 2002 година има такива средства за наблюдение, които не са се доказали като ефективна мярка за каквото и да е, освен за харченето на средства.

Тук не визирам позиция „За“ или „Против“ камерите. А искам иницииране на дискусия за да се създадат стандарти за тези мерки, както в „белите“ страни. - нещо обещано и от ректора на срещата ми с него, което очакваме да се случи.