Сега, оказа се, че е модерно да се против закона за електронните съобщения. Всеки, който иска да бъде малко в медийната машина, започва да се обявява против, дори и организации като БУА , която 2 години сме молили за помощ и сме получавали нищо от там.

Партии, които ни тъпчеха в предния парламент и чийто депутати и министри нагло си добавяха собствени текстове към законопроекта, с идеята „и ние го можем и няма какво да направим“, сега са ‘света вода ненапита’ и ни защитават виждате ли от лошите МВР.

Това може да се случи само в България, защото тук не се гласува по съвест и не се гласува праволинейно. Не може един път да си за следенето, а след 4 месеца, да си против следенето. Не търся логика, просто знам, че се трупат дивиденти, за сметка на оня, който мръзне отвън с плаката „Аз не съм терорист“.

В парламента имаме кукли на конци и докато те самите не се отърват от кукловодите си, няма да станем по-добра държава. Може да звучи смело, но ние в момента НЯМАМЕ парламент, нямаме народно събрание, а имаме инструмент за прокарване на закони на една политическа маса, което все още не знае какво прави, но уви , знае какво иска.